Крайната капачка е компонент, използван за уплътняване на края на контейнер, като го изолира от вътрешната и външната среда; нарича се още краен капак. Въз основа на тяхната геометрична форма, те могат да бъдат разделени главно на типове сферични, елипсовидни, чинистовидни, сферична корона, конични и плоски капачки, сред които сферичните, елипсовидни, чинистовидни и сферичните капачки се наричат колективно изпъкнали крайни капачки. От гледна точка на методите на заваряване, те се разделят главно на челно{2}}заварени крайни капачки и гнездо-заварени крайни капачки. Често използваните материали включват въглеродна стомана, неръждаема стомана, легирана стомана, алуминий, титан, мед, никел и никелови сплави.
Крайните капачки с различни геометрични форми имат различни структурни характеристики и механични свойства. Полусферичните крайни капачки имат най-добро разпределение на напрежението и използват най-малко материал, но са трудни за производство и се използват най-вече в съдове под високо-налягане. Стандартните елипсовидни крайни капачки имат добро разпределение на напрежението и малка дълбочина, което ги прави лесни за обработка и най-широко използвани. Крайните капачки с формата на тарелка имат напрежение на ръба на кръстовището на сферичната повърхност и преходната зона. Коничните крайни капачки улесняват събирането и разтоварването на материала, но имат лошо разпределение на напрежението, което изисква внимателно проектиране на преходната структура в големия и малкия край. Плоските пластинчати глави имат най-простата структура, но изискват най-голяма дебелина за лагеруване под налягане и обикновено се използват за контейнери с ниско-налягане и малък-диаметър.